Красимир Кастелов
Източник: drugotokino.bg

Тази година треската, традиционно съпътстваща шоуто по раздаване на наградите „Оскар”, започва да обзема много повече хора в сравнение с преди. Защото номинациите за престижните отличия, които трябва да бъдат връчени на 28 февруари в Лос Анджелис за 88-ми път в историята, създадоха предпоставки за триумф на мейнстрийм киното с марка Холивуд, което се харесва на масовата публика.

Е, няма да седмият епизод на „Междузвездни войни“, тъй като е номиниран само за техническите си постижения, но може да бъде някоя друга от продукциите на големите холивудски студиа, получили общо 40 номинации, включително и за най-добър филм на годината!

"ЗАВРЪЩАНЕТО" (20th Century Fox – 12 номинации)
"ЛУДИЯТ МАКС: ПЪТ НА ЯРОСТТА" (Warner Bros. – 10 номин.)
"МАРСИАНЕЦЪТ" (20th Century Fox - 7 номин.)
"МОСТЪТ НА ШПИОНИТЕ" (Disney/20th Century Fox – 6 номин.)
"THE BIG SHORT" (Paramount Pictures – 5 номин.)

Приходите от разпространението в САЩ и Канада на номинираните за награда в основната категория към момента на обявяване на номинациите са надхвърляли $606.6 млн. (по данни на boxofficemojo.com).

Това е три пъти повече в сравнение с общия боксофис на осемте претендента за главния приз миналата година, когато само „Американски снайперист“ и „Селма“ представляваха същинския Холивуд (Warner Bros. и Paramount Pictures).

Останалите - „Бърдмен“, „Гранд хотел Будапеща“, „Юношество“, „Камшичен удар“, „Теорията на всичко“ и „Игра на кодове“ - бяха по-скоро авторски арт проекти, отличаващи се с независимия дух на нискобюджетното кино.

Именно този независим дух, който е по-характерен за европейските филми, бе недолюбван дълго време от членовете на Американската академия за киноизкуство. Едва през последното десетилетие започнаха да му обръщат подобаващо внимание, удостоявайки през последните 5 години с главното си отличие заглавия като "Артистът", "12 години в робство" и "Бърдмен".

И с това на практика признаха отдавна известния факт, че стойностните филми на САЩ не се правят от 20th Century Fox, Universal Pictures, The Walt Disney, Warner Bros., Sony Pictures и Metro-Goldwyn-Mayer, а от малки компании, разполагащи с нищожни бюджети, но с много по-голяма свобода за реализиране на творчески идеи.

Зрителският интерес към независимото кино все още не може да съперничи на проявявания (предимно от тийнейджърската аудитория) към многомилионните продукции на големите холивудски студиа. И не са никак малко случаите в миналото, в които членовете на Американската киноакадемия отдават своите предпочитания на филми, направили им впечатление повече с касовите си резултати, отколкото с художествените си качества.

Случвало се е даже да не удостоят с вниманието си шедьоври, само защото са били недооценени от широката аудитория.

Най-фрапиращ е случаят с „Шофьор на такси“, който дори след спечелването на „Златна палма“ в Кан не получава нито един „Оскар“ на церемонията през 1977 година, отстъпвайки пред по-скромния в художествено отношение „Роки“, който обаче има приходи от $117 млн. само от разпространението си в САЩ и Канада.
За щастие, напоследък пазарните съображения при оценяването на най-добрите американски филми като че ли нямат същата тежест, която имаха преди.
Защото ако беше така, то победителят в миналогодишната церемония за връчване на наградите на Американската киноакадемия щеше да бъде филмът на Warner Bros. „Американски снайперист“, влязъл в съревнованието в битката за оскари с впечатляващия боксофис от $430 млн. ($320,8 млн. само от разпространението му в САЩ и Канада).

СКЪПИТЕ ХОЛИВУДСКИ ПРОДУКЦИИ СЕ ВРЪЩАТ В ИГРАТА

Предстоящото връчване на оскарите обаче може да обърне тенденцията и да върне в играта т.нар. блокбастъри (скъпите холивудски продукции), ориентирани към масовите зрителски вкусове. За последно наградата за най-добър филм е била спечелена от блокбастър преди цели 12 години, когато триумфира „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“.

Но дори и сега да не победи някой от двата основни фаворита („Завръщането“ или „Лудият Макс: път на яростта“), пак има много голяма вероятност главният оскар в надпреварата да получи някое от големите холивудски студиа – например Paramount Pictures.

Тази прочута компания стои зад комедийната драма „THE BIG SHORT“, която бе удостоена с наградата на гилдията на американските продуценти за най-добър филм на годината. А това е сериозна индикация за нейния краен успех, защото през последните 8 години големият победител в надпреварата за оскарите винаги е била продукция, отличена преди това с този излючително важен приз („Бърдмен“, „12 години в робство“, „Арго“, „Артистът“, „Речта на краля“, „Войната е опиат“, „Беднякът милионер“, „Няма място за старите кучета“). Силното представяне на т.нар. мейджър компании от Холивуд, на което сме свидетели сега, може да се разглежда и като резултат от рекордната изминала година за американската киноиндустрия, чиито приходи от продажбите на билети на територията на САЩ и Канада надхвърлиха $ 11 млрд. – нещо, което не се е случвало никога преди.

ШАНСОВЕТЕ НА НЕЗАВИСИМОТО КИНО

Макар и не много големи, шансовете на независимото кино да задържи позициите си от последните няколко години, не са за пренебрегване. Те се крепят на филми, произведени от малки компании, някои от които никой не бе чувал доскоро.
Такава е, например, създадената само преди три години A24. Тя се състезава за отличия в общо 7 категории с три свои заглавия.

Психологическата драма „СТАЯ“ е номинирана за най-добър филм, най-добър режисьор (Лени Ейбрахамсън), най-добър адаптиран сценарий (Ема Донахю) и най-добра актриса в главна роля (Брий Ларсон).

Научно-фантастичният „EX MACHINA“ се съревновава в две категории - най-добър оригинален сценарий и визуални ефекти, а биографичният „ЕМИ“ има големи шансове да получи оскар за най-добър документален филм.

От Open Road Films пък се надяват на общо 6 статуетки за разследващата журналистическата драма "СПОТЛАЙТ" (Spotlight), която е смятана за сериозен конкурент на холивудските блокбастъри в съревнованието за най-добър филм на годината.
Разобличителната творба на режисьора Том МакКарти вече бе провъзгласена за номер едно на 2015-а от Американския филмов институт (AFI) и Асоциацията на телевизионните, радио и онлайн филмови критици (Critics' Choice Awards).

С най-скромни очаквания (само за три приза) са компаниите Wildgaze Films и Parallel Film Productions, които стоят зад „БРУКЛИН“ (Brooklyn) – мелодрамата, която най-неочаквано се нареди сред претендентите за главния оскар, измествайки „Карол“ на Тод Хейнс и „Омразната осморка“ на Куентин Тарантино.

ИЗНЕНАДИ И ГАФОВЕ В НОМИНАЦИИТЕ

Изненадите или по-скоро гафовете в тазгодишните номинации предизвикаха бурни реакции в медиите и социалните мрежи.
Сред най-обсъжданите теми е липсата на чернокожи актьори и режисьори между номинираните. Аз лично съм удивен, че превъзходното превъплъщение на Идрис Елба в „Безродни зверове“ (Beasts of No Nation) е пренебрегнато.

Но като истински гафове бих определил отсъствието на изключителния „КАРОЛ“ от надпреварата за най-добър филм, както и отпадането на Аарън Соркин, спечелил заслужено „Златен глобус“ за сценария си за „Стив Джобс“. Учуден съм и от отсъствието на Майкъл Шанън от списъка на актьорите-претенденти за оскар за поддържаща роля, след като бе номиниран за своето изпълнение в „99 къщи“ от Гилдията на американските киноактьори.

Същата тази гилдия не предложи Мат Деймън за своята награда за най-добър актьор в главна роля, но въпреки това той се нареди сред номинираните за оскар. Но най-невероятното, според мен, е това, че „Завръщането“ и „Лудият Макс: път на яростта“ се превърнаха в основни фаворити с общо 22 номинации, без да са номинирани за… сценарий.

И ако някой от тях победи, би било прецедент, защото за последните 50 години само един филм („Титаник“) е получил главния оскар без да е имал номинация в тази изключително важна категория.

Нещо повече – това би било симптоматично, тъй като би утвърдило тенденцията към изпразване от съдържание на масовото холивудско кино и залагане на все повече зрелищност и атрактивност.
В нейна подкрепа би било също и удостояването на Леонардо Ди Каприо със заветната статуетка за изпълнението му в „Завръщането“, което е по-близо до това на участник в риалити шоу от типа на „Сървайвър“, отколкото до истинското актьорство.

За мен е необяснима масовата подкрепа за Леонардо Ди Каприо с аргумента, че трябвало да получи на всяка цена оскар, защото това била вече петата му номинация.
За сведение бих посочил, че по-добри актьори от него - като Питър О’Тул например, са останали без наградата на Американската филмова академия, след като са били номинирани общо 8 пъти!
Сред надценените кинозвезди напоследък, според мен, е и 25-годишната Дженифър Лорънс, която се нареди за четвърти път сред номинираните за актьорския оскар и има голяма вероятност да спечели за втори път престижната статуетка за своето участие във филма „Джой“ на режисьора Дейвид О. Ръсел. Но подгрявана умело от рекламата, нашата мания да класираме всичко – дори и филмите сякаш са състезателни коне – всъщност добре обслужва индустрията за развлечения, наречена Холивуд.

Наивно е да очакваме в такъв случай, че жури от няколко хиляди членове, би пожелало (дори и да можеше!) да оцени по достойнство онези, които истински заслужават.

Пък и какво значение има, след като в крайна сметка става въпрос за изкуство, чийто най-меродавен съдник е времето.